Начало Пресцентър Новини Не е спирало и няма закъснение в изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България

Не е спирало и няма закъснение в изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България

07.06.2017



 

Не е спирало и не се отчита закъснение в изпълнението на дейностите по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България. Програмата гарантира опазването на здравето на животните от заразни болести и здравето на хората от зоонози (болести, предавани от животни на хора). – Тя включва ваксинации, изследвания на терена, клинични обследвания животните в животновъдните обекти, взимане кръвни проби за лабораторни изследвания на животните и други.

 

От началото на годината срещу заболяването “син език“ са ваксинирани 121 862 говеда и 284 766 овце.

 

Миналата година в България беше установено за първи път заболяването Заразен нодуларен дерматит. Бяха регистрирани и успешно ликвидирани 217 огнища на Заразен нодуларен дерматит.  За 2017 г. са ваксинирани над 300 000 говеда и биволи, което е повече от 35% от общия брой животни, подлежащи на ваксинация. Част от ваксината (100 000 дози) бе осигурена в края на 2016 г. и с нея приоритетно бяха ваксинирани телета, навършили 4 месеца, животни от други държави членки, както и животните от рисковите зони. Именно поради важността на заразния нодуларен дерматит за свободната търговия и за бизнеса на говедовъдите и обжалванията по обществената поръчка, през март 2017 г. БАБХ предприе действия за доставка на ваксина от Унгария. В резултат на нашите съвместни действия с Европейската Комисия и Унгария, бяха доставени 209 000 дози ваксина, с които бяха ваксинирани всички животни около огнищата и в общините, граничещи с Турция, Гърция, Македония и Сърбия, с цел създаване на буферна зона, която да предпазва от ново проникване на вируса на територията на страната ни. Ваксинираната зона може да се види на картата по-долу:

 

За болестта антракс са ваксинирани 59 714 овце и 24 784 говеда, но при него се извършва ваксинация на животните, които попадат в обхвата на установените огнища за последните 30/50 години.

При изпълнението на програмата са изследвани са 147 272 кръвни проби за болестта бруцелоза по говедата, овцете и козите. Всички резултати са отрицателни, като само 115 проби са били негодни.

Направени са 129 768 диагностични изследвания на говеда и 2 390 на биволи за болестта туберкулоза по говедата.

По отношение на клиничните обследвания за заразни заболявания (извън проверките по инфлуенца по птиците), до момента са извършени 5 854 такива.

Тази година приключи и обследването за качество на млякото на 5 806 ферми с между 10 и 49 дойни крави, като всяка една от тях е посетена по няколко пъти. В същото време БАБХ пребори и огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците.

Посочените данните са актуални към края на май 2017 години, като всички те са въведени във ВетИС.

 

Работата по обществените поръчки за доставка на ваксини и по-специално за син език и заразен нодуларен дерматит, стартира през ноември 2016 г. Поради обжалване и на двете процедури, те все още не са финализирани. С цел избягване на постоянните затруднения, през 2016 г. БАБХ предложи при изменението на ЗОП, доставката на ваксини и диагностикуми в случай на епизоотии или при висок риск от поява на такива заболявания, да става по ускорена процедура. Към момента закупуването на ваксини и диагностикуми, макар и с важност за националната сигурност, става по стандартния начин, като ежегодно се констатират еднотипни затруднения и забавяния. В повечето случаи финализирането на поръчките става във втората половина от годината, а превенцията на тези заболявания изисква ваксинация преди началото на лятото.

 

При планиране на профилактичните мероприятия, които се извършат срещу заразните болести, са взети под внимание епизоотичната обстановка в България и съседните страни, епизоотичния статус на животните в населените места, както и наличието на обекти с епизоотично значение и връзките им с други такива. При предвиждането е анализирана и епизоотологичната, епидемиологичната и икономическата значимост на отделните заразни болести. Под внимание са взети и броя на животновъдните обекти, стадата и животни в населените места, въведените от собствениците на животновъдните обекти мерки за биосигурност и други.