Начало Пресцентър Интервюта 10.11.2017 г. - БЛИЦ: Как се контролират месото и кренвиршите в България! Шеф на държавна агенция с ексклузивно интервю пред БЛИЦ!

10.11.2017 г. - БЛИЦ: Как се контролират месото и кренвиршите в България! Шеф на държавна агенция с ексклузивно интервю пред БЛИЦ!

10.11.2017



 
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) всекидневно контролира храните в търговските обекти. Само за първите 9 месеца служителите са взели 290 проби за наличие на антибактериални субстанции, от които 11 броя проби от месо едри преживни животни,  81 броя проби месо от свине, 8 броя проби месо от дребни преживни животни, 2 броя проби месо от коне, 65 броя проби месо от домашни птици, 52 броя проби от мляко, 35 броя проби от яйца, 30 броя проби мед и 6 броя проби от аквакултури. До момента няма несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход.
 

- Д-р Илиев, българското месо е подложено на ожесточена критика. Отстъпва ли то по качество на това, което се продава в белите държави? - Аз не мисля, че България не е бяла държава. Мерките, които прилага контролният орган в лицето на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), са надзаконови актове, които важат за страните - членки на Европейския съюз. Когато компетентният орган прилага регламентите и одитните мисии, които гостуват в България и излязат с положително становище, че даден регламент се спазва в нашата страна, това дава възможност на българските производители да са равноправни на територията на ЕС. Така че ние след такъв одит сме бяла държава!

- Как тогава си обяснявате атаките към българските фермери, че тъпчат месото с антибиотици? - Обяснявам си го с изваждането от контекста на едно изследване, в което данните не са недостатъчно верни. Но това е друг разговор. Цялата работа се свежда, че ако в една страна се продадени определено количество антибиотици, това не означава, че те са приложени само на нейната територия. Това е едно. И второ - ако се спазва правилното прилагане на тези антибиотици и карентните срокове (времето, за което се изчиства от организма даденият антибиотик), то нарушения няма. Въпросът е, че ние контролираме продажбата на антибиотици, знаем кои са ги купили (антибиотиците се продават на ветеринарни лекари), след това лекарите са подложени на следния контрол – при проверка те трябва да докажат къде са приложили антибиотиците и, че когато са ги приложили дали продукцията от животните – мляко или самите те, не са допуснати до хранителната мрежа. Това нещо се описва и се отразява в информационната система. Ветеринарните лекари трябва да дадат отчет за всеки закупен продукт кога и къде е приложен.

- Какво се случва с ветеринарните лекари, които не могат да докажат как са използвали купените от тях антибиотици? - Подлежат на санкции. В същото време ветеринарните лекари трябва да докажат, че са унищожили препаратите, които не са използвали. Контролът върху дейността на ветеринарните лекари е много сериозен и затова аз винаги съм въздържан да казвам на хората: Купувайте си месо и продукция директно от фермери. Защото тогава не е сигурно, че карентните срокове са спазени.

- БАБХ проведе 2326 проверки на търговски и ресторантьорски обекти в летния сезон, които установиха 290 килограма некачествено месо, което беше иззето. Продължават ли целогодишно проверките, които извършва ръководената от Вас институция? - Това бяха извънредни проверки. Ние имаме програма за контрол, която е свързана с контрола, които ние провеждаме. Всички фирми, които са на пазара, са задължени и имат програми за самоконтрол. Проверките на практика са двойни. БАБХ не престава да проверява, тя не проверява кампанийно. Извънредните проверки през лятото са свързани с регистрацията на изключително много временни обекти – те обикновено по морето са над 20 000 по време на туристическия сезон. В същото време ние разполагаме със същия обем от хора. Опитваме се да ги подкрепяме и със служители от страната. Добре е на базата на анализа на риска да няма формални проверки. Много  често екипите са смесени. Правим проверки съвместно с МВР, НАП и всички останали институции, с които сме свързани, за да осъществяваме контрол.

- Постоянно се твърди, че българските кренвирши са наблъскани със стимуланти и са много далеч от тези, които бяха предлагани по времето на социализма. Какви са Вашите наблюдения по отношение на този продукт? - Искам да кажа следното на тези, които съвсем емпирично употребяват такива понятия като „стимуланти“, „хормони“ и „антибиотици“ и твърдят, че те се използват в храните – нека да проверят на какви цени са те. Кой има интерес да закупи такива препарати, да ги дава на животните и след това тази продукция да става на какъвто и да било вид храна – това е икономически нецелесъобразно! В даден етап от живота на дадено животно може да се наложи да му бъдат дадени антибиотици. Да, но това е много далече от момента, в който животните влизат в хранителната верига.

- Наближава зимният сезон, с който е свързано повишено предлагане на храни за празниците. Какви мерки ще вземе БАБХ за контрол, за да обезпечи здравето на хората? - Освен планираните мерки, които не са никак малко, сме предвидили и допълнителни.   БАБХ провежда контрол на над 500 000 обекта в държавата. 130 000 от тях са свързани с храненето. Ако с екипа, с който разполагаме, проверим веднъж месечно тези обекти излиза, че на ден един служител трябва да провери по 31 обекта.  По тази причина има т.нар. Анализ на риска. Тези обекти, които са по-рискови, ги проверяваме по-често.  Ще направим по-мащабни проверки за Никулден, ски сезона и предстоящите празници. 

 - В момента на БАБХ гостува мисия от Европа, която контролира дейността на държавната институция. Какви резултати очаквате от посещението на колегите Ви? - Тази мисия е свързана със статута на държавата по отношение на класическата чума по свинете. Ако тази мисия премине благоприятно,  което ще докаже, че контролът, който извършва БАБХ, е бил адекватен и според изискванията на регламента, България ще получи статут на страна, която може да продава живи свине и прасета в Европа.