Начало Пресцентър Интервюта 24.10.2016 г., в. Стандарт стр. 23 - Любомир Кулински: Само в 7 проби сирене открихме палмово олио

24.10.2016 г., в. Стандарт стр. 23 - Любомир Кулински: Само в 7 проби сирене открихме палмово олио

24.10.2016



Д-р Любомир Кулински е шеф на дирекция "Контрол на храните" към Българска агенция по безопасност на храните от създаването й през 2011 г. Роден през 1962 г. в Пазарджик. Завършва Висшия институт по ветеринарна медицина и зоотехника в Стара Загора. През 1990 г. започва работа в Националната ветеринар но-медици нека служба.

 

Разговаряме с д-р Кулински какво е качеството на млечните продукти в магазина, има ли палмово олио в сиренето, както и дали е годен оцетът в сезона на туршиите.

 

- Преди половин година гръмна скандал с качеството на сирената. Бяха цитирани конкретни фирми, които влагат растителни мазнини в сиренето, то не беше достатъчно узряло, в дадени проби имаше повече вода. Това беше изследване на "Активни потребители".

Какво откриха проверките на БАБХ?

- От май стартирахме поредните изследвания на млечни продукти за наличие на нерегламентирано влагане на немлечни мазнини. Смятам, че нашето проучване е много представително по няколко причини. Първо, взехме проби от всички български производствени предприятия, които в момента са на пазара. Второ, пробите бяха взети на територията на цялата страна и от различни видове търговски обекти. За няколко месеца взехме общо 274 проби от всички 235 производителя. От тях 205 бяха от търговски обекти за търговия на дребно, 41 проби бяха взети от търговци на едро и 15 - от заведения за обществени хранене - ресторанти и пицарии, 10 проби бяха от детски градини, 4 - от самите млекопреработвателни предприятия. Старали сме се да взимаме проби от щанда, откъдето потребителят взима своя продукт. Установени бяха едва 7 несъответстващи проби, като 3 от тези проби бяха на едно предприятие. И 7-те проби са от сирене, макар да бяха проверени кашкавал, кисело и прясно мляко, масло. Става дума за добавяне на палмово олио. Предприели сме необходимите административно-наказателни мерки - изтегляне на партидата от пазара, преетикетиране като имитиращ продукт. Основният недостатък бе влагането на немлечни мазнини - растителни в нещо, което е наречено сирене. Това е тежка, груба заблуда на потребителя, влагането на растителни мазнини в сиренето, дори 5 на сто да е, е забранено. Но и това не е масово, както бе при изследването на потребителската организация.

От 274 проби имахме 7 нарушения което като процент варира между 2 и 3 на сто. Смятам, че производителите и пазарът, както и контролните органи, са се дисциплинирали. Ще продължим да взимаме проби от млечните продукти. Така, че никой не трябва да мисли, че кампанията за млечните продукти е приключила. Вследствие на тези факти мога да кажа, че положението с млечните продукти е спокойно. Няма как да коментирам резултатите от проучвания на други организации. Има микробиологични изследвания, които целят да покажат дали има риск за здравето на потребителя, а качеството се определя с физико-химични изследвания.

- Хората все още затварят зимнина, успяхте ли да проверите оцета и оцетните заместители? Има ли опасност потребителите да използват оцет, който ще развали консервите им?

- Сега е сезонът за подготвяне на зимнина и експертите от Българската агенция по безопасност на храните предприехме мащабна акция в цялата страна за произхода, етикетирането и съдържанието на оцета и оцетните заместители, които се предлагат на българския пазар. Извършени бяха общо 1259 проверки. От тях 29 проверки са направени в производствени предприятия, 95 в складове за търговия на едро, 1135 са в хипер и супермаркети и до наймалките квартални магазини. Имаме издадени 17 предписания, актове за констатирани нарушения и са изтеглени 8269 бутилки оцет. Те са на няколко производителя и причините за изтеглянето са различни. Бяха взети и проби за лабораторен анализ на оцет и оцетни овкусители. Тези проби са насочени към две основни направления- дали в оцета има вложени неразрешени оцветители или ароматизанти и дали задължителният процент на оцетната киселина отговаря на написаното на етикетите. В пробите негативни резултати няма, т.е. те съответстват на законодателството. Иначе казано, оцетът, който се предлага на българския пазар, не е опасен за здравето на потребителя. Имаме обаче редица констатирани несъответствия на етикетирането на продукта. В част от проверените видове оцет имаме заблуждаваща информация. Най-често в оцет, получен от оцетна киселина Е260, разреден с вода, което не е забранено. Но на етикета е изобразено грозде, ябълки, които биха могли да подведат потребителя, че това е оцет, поучен от реална ферментация. Реалната ферментация са винените оцети, които се получават от спиртова ферментация, и ябълковите оцети, които са плодова ферментация.

- Могат ли да се направят туршии само с оцетна киселина, без да се развалят впоследствие?

- Могат, защото самата оцетна киселина в европейския регламент е дадена в графата "консерванти", т.е. това е първото и основно действие. Но, според мен, вкусът и качеството няма да бъдат еднакви с продуктите, направени от естествена ферментация.

Имаме и няколко случая, при които нямаме потвърдени претенции. На етикета пише, че в него има вложен витамин С, което по документи не се оказва съвсем истина. Затова този оцет е изтеглен и ще бъде преетикетиран като друг вид оцет. Общо взето основните несъответствия са проблеми с и подвеждащи надписи и символи на етикета.

- Битката вече не е за опасни храни, а за тяхното по-високо качество и невъзможността да бъде заблуден потребителя?

- Преди няколко години имахме затворени обекти, оцет, който е от нерегламентиран произход. Т.е., който би могло да се сметне за опасен за консумация. В сегашната ситуация оцетът и оцетните заместители на пазара са безопасни за консумация.

- Има ли игра с цените - някой, който произвежда заместители, да предлага продукт на естествената ферментация на цената на истинските оцети?

- БАБХ няма отношение към цените, но обикновено Натуралните оцети са по-скъпи.

Имаше призиви оцетните заместители да се предлагат на отделни щандове от естествените оцети, както стана с имитиращите и млечните продукти. Но това е въпрос на законодателство и тазп инициатива трябва да стане от самите браншови и потребителски организации. Това може да стане с помощта на Земеделското министерство и на Агенцията по храните, за да бъде изготвена съответната наредба, както е с млечните продукти.

- Летният сезон свърши, за туризма тази година беше златно време. Правихте ли масови проверки по курортите?

- Всички казват, че Черноморието е било масово посещавано, вярвам, че това е така. Но за този брой туристи и високи температури тази година нямаме нито едно хранително натравяне. Извършихме над 2310 извънредни проверки на всички видове обекти от най-големите хотели "ол инклузив" до временни подвижни обекти, тип каравани колички за сладолед. Имаме издадени 248 предписания, съставени са 88 акта и голямо количество бракувана храна. Бяха затворени и два обекта за лоша хигиена и липса на документация. Храните са всякакви плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти , има храни с изтекъл срок на годност, има храни с неизяснен произход, липса на етикети и недостатъчна информация за продукта. Другият тип нарушения са лоша хигиена, липса на здравни книжки на готвачите и персонала, неработещи хладилници. Но като цяло, броят на нарушенията и унищожените храни са по-малко от миналата година.

- Идва зимата, започват ли проверки по зимните курорти?

- Правим превантивни срещи с бизнеса в Банско, Пампорово, Боровец и Витоша -  собственици на хотелски комплекси, арендатори и наематели на ски писти. Обясняваме им най-просто какви са били нарушенията предишния сезон и набелязваме заедно с тях мерки за недопускането им пред настоящия сезон. Тези срещи имат доста добър ефект.

Правим ги в зали на областните управи, в залите на нашите служби. Учим ги да допускат храна само от законни обекти, а не хора, които казват: "Аз предлагам понички, аз продавам царевица".