Начало Пресцентър Интервюта 19.09.2016 г., в. Стандарт - Спряхме зараза и спасихме бизнес за 680 млн. лева

19.09.2016 г., в. Стандарт - Спряхме зараза и спасихме бизнес за 680 млн. лева

19.09.2016



Ваксинирахме цялата страна срещу нодуларен дерматит, след 1 август няма нови огнища

Спряхме зараза и спасихме бизнес за 680 млн. лева

За туршии е по-добре да използвате естествен оцет от ферментирали плодове, казва Дамян Илиев

 

Докъде стигна борбата с нодуларния дерматит? Опасността остава ли за животните? Имаме ли забрана за износ на месо заради заразата? На какви нарушения се натъкнала Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) при проверка в търговските обекти? Опасен ли е синтетичният оцет, който разваля туршиите, за здравето. За отговор на тези и други въпроси, които касаят стопаните и търговците, "Стандарт" потърси д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ.
 

- Г-н Илиев, справи ли се страната ни със заразата нодуларен дерматит?
- Бяхме в доста тежка ситуация, защото страните около нас - Гърция и Турция, не се справиха както трябва, a очаквахме това заболяване. То не беше познато на територията на Европа преди 25 г., когато е писано законодателството и правилата по отношение на дерматита. Тогава заболяването е било на 2-3000 км от България, в Африка. Но това е пример как климатичните промени могат да повлияят за нови заболявания. Така то отиде в Израел, после - в Турция. През август 2015 г. влезе в Гърция. Независимо, че гръцката страна предприе разписаните мерки, те не дадоха ефект и през април т. г. заболяването беше вече у нас. Почти всичко, което хапе животните, може да пренесе дерматита. Заболяването избухна в Димитровград и за мен е абсолютно сигурно, че е пренесено по механичен начин или чрез криминално движение на животни. Възможно е на територията на Гърция забавените мерки за изплащане на компенсациите за евтаназираните животни да са довели до това, че там се намират по-евтини животни за купуване. Ние много добре знаем, че между България и Гърция има "зелена граница", която никой не пази. Имахме случаи гръцки фермери да наемат български пастири да пасат техните животни на наша територия, защото тревата е от тази страна. След като избухна заболяването в района на Димитровград, предприехме мерките, които не бяха приети с доверие от фермери и колегия, но ние направихме това, което счетохме за необходимо. Срещу клинично болните животни от дерматит във всяка ферма беше предприета евтаназия и ограничителни мерки за движение на животните на 25 км от огнището. По границата движението беше под абсолютен контрол. Можеха да се движат животни само с ветеринарно-медицинско свидетелство, подписано от мен. В средата на май откъм Серес имаше вече огнища в Гърция, в зони, които се водеха ваксинирани. И оттам заболяването влезе по начина, по който го очаквахме - на векторно ниво. Навсякъде, където избухваха огнища, предприехме мерките, които ви казах по-рано. Въпросът е, че не навсякъде се спазваха всички изисквания за движението на хора, животни, инвентар и т.н., което в много случаи доведе до разпространяването на заболяването. Взехме решение да ваксинираме цялата страна.
- Имахте ли проблем с набавянето на ваксината?
- Да. Независимо че на 14 април бе регистрирано първото огнище на заболяването, ние преди края на април вече получихме 150 000 дози от ЕК и в рамките на една седмица бяха ваксинирани всички животни около огнищата. След това се снабдихме с още дози ваксина. Всички очакваха, че ще бъде доставена в края на юли, но ние се преборихме да я получим в края на май. На 15 юли приключихме с ваксинация на поголовието в страната. До 28-ия ден от имунизацията животните изграждат имунитет и от 1 август насам нямаме нови огнища в страната. Разпоредил съм всички ферми, в които е имало болни животни, наново да бъдат проверени, защото ние трябва да разрешим заселването им с нови животни и не трябва да има риск от повторно заразяване, ако вирусът все още е във фермата. Наново проверяваме и лабораторно всички животни, които са от тези райони. През цялото време настоявахме пред ЕК, че законодателството не е адекватно на ситуацията, която наблюдаваме в страната. Предложихме да направим конференция на 8-9 септември, която бе под патронажа на министър Танева и еврокомисар Витянис Андрюкайтис. Присъстваха 19 министри и шефове на ветеринарни служби от балканските страни, но не само европейски членки.
- Явно неслучайно еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис посочи България за пример в мерките, които е предприела за елиминиране на заразата...
- Ние не се колебахме да прилагаме мерките. Другите измислиха разни варианти на прилагане на тези мерки и примерът в Македония е очебиен. Там има 9000 засегнати ферми, а нашите са 217, като 70% са с крави от 1 до 10. Големите ферми до 100 животни, респективно с приложени мерки за биосигурност представляват 2% от огнищата. Реално проблемът беше в малките стопанства, в селцата, в които има и демографски проблем. Там движението на заболяването беше много сериозно. Малък брой животни, но огнищата се броят. Евтаназираните животни у нас са близо 2800. Това е 0,4% от поголовието, така че не сме унищожили говедовъдството.
- Бяха ли изплатени обезщетения на стопаните, чиито крави бяха евтаназирани?
- Всички са компенсирани незабавно. Предполагам, че това възпря в голяма степен нелегалното движение и търговия на животни, въпреки че имахме такова. Това, че приложихме ваксинация и приложихме мерките за тотален "stamping out" (евтаназия на всички болни животни, както и на контактните с тях) позволи да се преборим за отпадане на ограниченията за продажба на месо и мляко. Това, което се гласува в четвъртък на постоянния комитет на хранителната верига в Брюксел, е добро решение за България. А иначе за движението на живи животни - имаме области, в които е позволено да се движат свободно, по отношение на търговия говоря. От друга страна, в районите на Южна България, където имаше огнища, движението пак е разрешено, но с необходимите здравни гаранции от нас, че районът е ваксиниран. А движението на животни от Южна България, където бяха огнищата, е под едно условие - че компетентният орган на страната, в която се внасят, трябва да даде разрешение тези животни да бъдат търгувани на нейна територия. Това е разликата. Надявам се да нямаме нещо, което да промени ситуацията. Не би трябвало да има, защото минаха повече от месец и половина от ваксинацията.
- Колко пари бяха похарчени за борба с нодуларния дерматит?
- Похарчихме близо 14 млн. лв., които бяха официално отпуснати от държавата - за борба с векторите, за ваксини, за заплащане на извършването на ваксинацията и за необходимите изследвания. Всичко това беше огромен труд на цялата ветеринарна общност, включвам и частно практикуващите лекари, разбира се. Бяха ваксинирани около 680 000 животни - това са всички видове говеда, телета, дойни крави.
- Имаме ли гаранция, че заразата няма да се върне?
- Няма, ние трябва да ваксинираме и догодина, защото трябва да се поднови имунитета. Ако кажем, че едно животно струва 1000 лв., сме спасили бизнес за 680 млн. лв. И ако го сравним с похарчените пари, мисля, че си е струвало.
- Възможно ли е ЕК да ни компенсира за разходите?
- ЕК ще компенсира тези разходи между 50 и 75%.
- Какви са признаците, по които един стопанин може да разбере, че има проблем с животните?
- Това е шарков вирус, все едно много, много едра шарка. Това са кожни образувания по тялото на животното. Кръвосмучещите насекоми пият кръв, заразяват се и след това го пренасят на следващото животно. Искам пак да кажа на всички фермери: ако имаме едно-две болни животни с клиника, минимум 40% от стадото е заразено. Заболяването се пренася и с теченията от носа, устата, лигавиците. Така че - хигиена, мерки и това е основната профилактика.
- Имаме ли забрана за износ на месо заради нодуларния дерматит?
- Не, отпадна. На последното заседание на постоянната комисия е гласувано нещо, което отдавна искаме - България вече свободно може да изнася живи животни - прасета, вече ограничението за класическа чума към Европа отпадна и отделно може да се изнася и месо от източнобалканските черни прасета, което минава за деликатес.
- През лятото бяха засечени няколко случая на антракс. Опасно ли е това и как трябва да реагират стопаните, ако забележат, че животното има болнав вид?
- Много е опасно, защото невинаги хората разбират ситуацията добре. Случва се даже и лекари да не реагират както трябва. Но основната причина това да се случва през лятото е сушата. Антраксните спори могат да преживеят 70-100 г. в почвата. Ако животните са ваксинирани, вероятността от разпространение на заболяването и заразяване на хора е минимална. Иначе, ако се случи някое животно да почине без признаци, хората не бива без ветеринарен лекар да предприемат каквото и да е. Човек може да се зарази не само като се одраска и има контакт с животното, докато е мъртво или някой се опитва да го аутопсира, но и ако яде такова месо.
- Какви нарушения установява БАБХ при проверките в магазините?
- Най-често некоректни етикети. Наказанието е около 500 лв. за лицето, а за фирмите- около 1000 лв. Друго нарушение са нерегистрирани обекти. Глобите тук са по-големи - 2000, 5000 лв. Засичаме и неспазване на хигиенни изисквания. Глобите са 5000 лв.
- Има ли случаи потребителите да бъдат мамени с млечни продукти, които не са 100% от мляко?
- Има такива случаи. През периода юни-август са взети 190 проби от млечни продукти, които са от различни райони на страната. Най-голям дял се пада на обектите в търговска мрежа, вземат се и от складовете, от детските градини, от заведенията за обществено хранене, директно от предприятията, за да се минимализира риска. В три проби сирене е открито наличие на немлечни мазнини. Тези проверки ги наложихме от пролетта, като във все по-малко случаи намираме опит за измама. Не говорим за опасност от този продукт, а за това, че нещо, което трябва да струва много по-малко пари, му е сложена цена, все едно, че е от мляко. Това е основната измама.
- Напоследък се появиха информации за продажба в магазините на синтетичен оцет, който разваля туршиите. Засичали ли сте подобни случаи и опасен ли е той за здравето?
- Какво е оцет? Той се получава само при ферментация - винен, ябълков и т.н. Само такива продукти могат да се казват "оцет", иначе е заблуда на клиента. Всичко друго трябва да е някакъв вид овкусител.
- Наскоро бе огласен случай, при който жена се бе натровила с чай, който е купила от аптеката. Контролира ли БАБХ т. нар. хранителни добавки ?
- Билките се различават от хранителните добавки, които си имат етикет, контролът е на уведомителен режим и трябва да отговаря на всички правила по отношение на храните. Към употребата на билката миши трън, която, изсушена, виси в някакво магазинче, не сме компетентен орган. Не мога да поема ангажименти към хора, които си правят сами разни отвари.
- Има ли все още мобилни групи, които да следят за нерегламентиран превоз на животни и други нарушения при превоз на стоки?
- Въпросът малко звучи като едно време - има ли мобилни групи за изнудване и за спокойствие. Нямаме такива мобилни групи. Ние сме в много добра връзка с полицията, с НАП и при нужда действаме заедно. Без тях разпространението на дерматита щеше да бъде много голямо.
- Кога ще се спре практиката да се вози хляб със случайни превозни средства, които не отговарят на хигиенните изисквания?
- Това е записано в промените на Закона за храните. В последните години има внедрени съвсем нови технологии, подобри се качеството на хляба, опакован е, наистина, има проблем в транспортирането на хляба, особено в малките селца. Засичали сме транспорт, който кара и син камък. Ние ги санкционираме, но в новия Закон за храните нещата са регулирани подробно и ще бъде по-лесно на контролния орган да си свърши работата.

Антония КЮМЮРДЖИЕВА