Начало Пресцентър Интервюта 27.07.2015, в. Стандарт, 13 стр. - Справихме се с антракса, хората да са спокойни

27.07.2015, в. Стандарт, 13 стр. - Справихме се с антракса, хората да са спокойни

27.07.2015



 

Нова опасна зараза идва от Турция, инспекторите ни проверяват непрекъснато фермите по границата

 

Основната ми цел е да се върне авторитетът на БАБХ и ветеринарите, казва д-р Дамян Илиев

 

Д-р Дамян Илиев е роден на 14 март 1949 г. в София. Завършва Висшия ветеринарномедицински институт през 1974 г. До 1978 г. работи като ветеринарен лекар в АПК Оряхово. Бил е хирург в Лабораторията по биология и болести на дивеча в клиника за дребни животни, ветеринарен лекар на националните отбори по конен спорт към Българската федерация по конен спорт и е работил в клиниката на Зоопарк-София. Бил е и частно практикуващ ветеринарен лекар. През 2006 г. става директор на РВМС-София. От 2007 г. до 2011 г. е зам. генерален директор на НВМС. След преструктурирането й в Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ д-р Илиев поема длъжностите на главен секретар и главен санитарен ветеринарен инспектор на България. През май 2015 г. е назначен за изпълнителен директор на БАБХ. Д-р Илиев има редица специализации в чужбина в САЩ, Англия, Швейцария, Франция, Германия и др.

 

- Д-р Илиев, какво заварихте в БАБХ при встъпването си в длъжност?

 

- Не желая да обвинявам никого, но според мен БАБХ не функционира както трябва. Експертният й потенциал не се използва правилно, а и е загубена голяма част от него, тъй като са напуснали компетентни хора. Възможно е някои от тях да са били освободени от длъжност или принудени да напуснат. Това срина авторитета на Агенцията. Отражение има и върху авторитета на частно практикуващите ветеринарни лекари. Ветеринарната служба е загубила 130-годишния си авторитет. България е била пример за европейските страни. Сега обаче не е така.

 

- Какви цели си поставяте при Вашето управление?

 

- Основната ми цел е възстановяване авторитета на БАБХ чрез промяна в ефективността на работа. Служителите вече имат по-висока мотивация. Говорих с всички директори по време на Съвета на директорите на областните служби, споделих им моите виждания и никой не изрази несъгласие. Трябва да мотивираме млади хора да работят при нас, млади експерти, равностойни на тези в развитите европейски страни. Тази нова мотивация пролича и при сегашния случай на антракс във варненското село Млада гвардия. Доказахме, че БАБХ може да се справя в кризи. Не трябваше обаче да бъде допуснато изобщо да се случи това, тъй като хвърлихме огромен ресурс, за да решим проблем, който не трябваше да бъде проблем. Но ефективната и бърза работа на колегите ме окуражава. В Агенцията имаше съкращение на персонала именно вследствие на орязания бюджет за заплати.

 

- Колко души загубиха работата си?

 

- Съкращенията са близо 380, като в това число влизат и незаетите бройки. Но аз не го разбирам като "живи хора не са съкращавани". Защото съкратихме празни места, които са ни нужни. Така се намали броят на хората, които ни трябват на терен. Затова сега ще се наложи да направя структурни промени в БАБХ. Месец преди да встъпя в длъжност са направени промени в Устройствения план, които ще се наложи да коригираме. Например Дирекция "Граничен контрол" няма счетоводство, а работи с пари и трябва да може да ги отчита.

 

- Изясни ли се кой е виновен за заразата от антракс във варненското село Млада гвардия, която погуби живота на фермера Румен Стоянов?

 

- Ако нямаше смърт на човек, този случай щеше да е рутинен. Извършвали сме подобна дейност многократно, но не се е знаело, защото се прави по съответните процедури. В България има около 30 стационарни огнища на антракс, определени на базата на смъртните случаи на животни, а не на хора. Ветеринарната медицина не предвижда да се извършва ваксинация, без да е установен случай на болно от антракс животно. Не е нужно да се прави ваксинация в цялата страна, каквито мнения се чуха. Всички съмнения за антракс се установяват с взимане на проби. Ако те са положителни, обявяваме огнище, правим ваксинация веднага и в следващите 30 г. Що се отнася до конкретния случай - един човек е решил да спечели някой лев. Той заколва своето болно животно, не уведомява ветеринарния лекар и предоставя месото на трети човек. Това е криминален случай. Криминално е и поведението на собственика в транжорна, който взима за преработка месо без документи. Хората, закупили месото от фермера, са го занесли там, за да им бъдат направени наденици на ишлеме. Вина има стопанинът на животното. После - лоша комуникация с частно практикуващия ветеринарен доктор. Очакваме становище на Българския ветеринарен съюз по въпроса дали ветеринарят носи вина в случая. Вторичното замърсяване на продукти, което теоретично е станало в транжорната, за да разболее човек, трябва да е със сериозно осеменяване на продукта. В транжорната не са направили дезинфекция, след като са обработили месото. Затова успяхме да намерим спори на местата, където не са мили. БАБХ състави акт на транжорната в размер на 10 000 лв., това е максималната глоба по закон. Остава затворена самата транжорна, най-вероятно повече няма да бъде отваряна.

 

- Ако фермерът не беше починал, щяхме ли изобщо да научим за случая?

 

- Да, щяхме да разберем. Фермерът късно е потърсил медицинска помощ и това е било фатално.

 

- Има ли опасност от поява на нови случаи заразени животни в селото?

 

- Нови животни могат да умрат, докато не си изградят имунитет. Затова затворихме животните в оборите, без да чакаме резултат от лабораторията. Възможно е по време на ваксинацията да е имало вече заразени животни и това да изостри заболяването им. Мина обаче достатъчно време, а това не се случва. Затова почти изключвам вероятността да се разболее някое от животните. Ако до средата на седмицата няма такъв случай, вече можем да сме спокойни.

 

- Колко животни ваксинирахте в Млада гвардия и предвиждате ли ваксинация и в други общини?

 

- Близо 600. В съседната община Ветрино фермер е пасал стадото си наблизо. Затова ваксинирахме и тези 300 овце. Ваксинацията е приключена.

 

- Какви поуки можем да си изведем?

 

- Непрекъснато повтарям, че системата за идентификация на животните е изключително важна за здравето на хората. Ако при проверка във ферма се намери животно без марка, което не е в информационната система, няма да е ясно от къде е дошло. Ако във фермата няма животни, които се водят в системата, ние не знаем къде са отишли. Възможно ли е те да са болни и опасни за хората? Да! Вече има криминални случаи на болни животни с подменени марки. Но антраксът не е епидемия, а огнищно заболяване. Ако се изпълняват всички актове на БАБХ, няма проблем. Няма опасност за здравето на хората, те трябва да са спокойни, защото сме направили всичко, което е нужно. Взели сме и проби след дезинфекцията на 27 обекта, които ще излязат днес. От тях ще узнаем дали тя е била ефективна. Ако има съмнения за качеството й, ще продължим, но не мисля, че ще има проблем.

 

- Има ли случаи на заразени животни с болестта "син език"?

 

- За щастие тази година няма такива случаи, защото сме ваксинирали животните. Отделно изследваме векторите - този вид комари, които пренасят заболяването. Засега лабораторните изследвания не са показали наличие на вируса във векторите. Но нито една ваксина не дава 100 % имунитет. Затова стопаните не трябва да разчитат само на ваксинацията във фермата им, а да следват разписанията за борба с насекомите.

 

- Какви мерки предприехте за превенция на болестта шарка по овцете и козите? Има ли случаи на болни след фалшивата тревога в Бургас?

 

- Шарка по овцете има в Турция и Гърция. Тези държави се борят със заболяването, но без особен резултат. Връщам се от Турция, където правят ваксинация, но колегите не успяха да ме убедят, че предприеманите от тях мерки са достатъчни, за да сме спокойни и ние. Длъжни са да ни информират, но не го правят редовно. Така че опасността от поява на шарка по овцете и козите е реална. У нас не се прави ваксинация. Тя става икономически опасна за държавата, защото спират да търгуват с нея. Навремето, ако бяхме ваксинирали за шап, щяхме да сме страна без шап, но с ваксинация. Шарка в Бургас нямаше, но това, че се съмняваме, не е лошо. Мерките, които предприехме там, са инвентаризация на животните и идентификацията им. Възможно е да има клинична картина, наподобяваща шарка, но това не значи, че не трябва да търсим най-страшното. Има заплаха от нова за нашите райони болест - заразен нодуларен дерматит (lumpy skin disease - LSD), която представлява вирусно заболяване по едрите преживни животни. Тя е преносима от много вектори - мухи, комари, кърлежи. Затова борбата с нея е много по-трудна и няма ефективни ваксини. В Турция се слагат ваксини, които са с недостатъчен ефект. Затова съм наистина обезпокоен. В Одринско вече има случаи на заразени с нодуларен дерматит животни. Турците не ни уведомиха за тях, разбрахме го месец по-късно и то от Световната организация по опазване на животните.

 

- Какви мерки се взимат срещу това заболяване?

 

- Мерките се казват "stamping out", което означава, че се избиват всички болни животни. Нашата служба осъществява непрекъснат контрол на фермите по границата с Турция. Трябва да направим всичко възможно, за да не допуснем навлизането на заболяването у нас.

 

- Какво показват проверките по морските ни курорти?

 

- От началото на летния сезон /01.06.2015 г./ инспекторите в Бургас, Варна и Добрич са извършили 889 проверки, от които 228 - в обекти за търговия с храни, временни сезонни обекти - 152, 432 - заведения за обществено хранене и за all inclusive - 77. При проверките са предприети следните мерки - 82 предписания, 14 акта наказателни постановления и няма обекти с временно преустановена дейност. Бракувани са 23 кг продукти. Сред нарушенията са обекти без регистрация, некоректни етикети и нередовни записи - от къде и кога са получили храната. Често има и неправилно съхранение на храните.

 

- Има ли нерегламентирано влагане на растителни мазнини в млечните продукти, предлагани в търговката мрежа?

 

- Има констатирани случаи с кравето масло, защото има подобни имитиращи продукти. Ако се сложи етикет, няма нарушение, но понеже цената ще падне, не се прави. Този тип масла не са опасни за здравето, но са заблуда на клиента. Взети са 50 проби за немлечни мазнини от млечни продукти. От тях с наличие на немлечна мазнина са 6 бр. проби, от които 4 бр. са били етикетирани като масло. Тези продукти се изтеглят от пазара и се съставят актове на нарушителите.

 

- Според доклад на БАН в сладоледите, оцветените бонбони и колбасите има най-много Е-та, които могат да причинят рак или увреждане на човешкото ДНК. Вие имате ли данни за опасните Е-та?

 

- Ние знаем какво пише на етикетите, имаме технологичната документация на производителите и това се контролира. В България официално се влагат само Е-та, разрешени с регламент от ЕС. Не искам да коментирам изследването на БАН. Не мисля, че трябва да се вдига толкова шум по темата и да се мисли, че е толкова опасно.

Това подлежи на контрол и е същото като при влагането на растителни мазнини и заблудата с тях. Разрешено е от ЕС и производителите го правят. Като член на ЕС не можем да спрем Е-тата дори законово, защото ще ги поставим в ситуация на нелоялна конкуренция. Тези неща трябва да се решават на европейско ниво.