Начало Пресцентър БАБХ в медиите За допинга, за синия език, за реда на ЕС и агнешкото от Чили „отговорна е“ БАБХ

За допинга, за синия език, за реда на ЕС и агнешкото от Чили „отговорна е“ БАБХ

08.04.2015



"Във фитнесите ври от забранени вещества, МВР и агенцията по безопасност на храните трябва бързо да действат. Режимите за производство и продажба на подобни добавки у нас са рисково либерални и на това трябва да се сложи край", поиска рязко министърът на спорта Красен Кралев, след като гръмна допинг скандалът с националния отбор по вдигане на тежести. 

"От консумираното в България свинско месо над 30% е контрабанда, а родното производство умира. Трябва завишен контрол от данъчните и от агенцията по храните." Това пък гневно изискаха същия ден на национален форум от Асоциация на месопреработвателите в България, позовавайки се на собствени информационни канали.

"Заради наближаването на Великден, с включването на яйцата в списъка със стоки с висок фискален риск и заради очакваната прекомерна консумация на агнешко, на козунаци и др., агенцията по храните тази година започна още по мащабни проверки  и трябва да натисне максимално, за да не бъдат допускани на територията на България опасни продукти и храни", коментира други едни задачи на агенцията принципалът на БАБХ – земеделското министерство. (Едва ли има нашенска домакиня, която да не помни безбрежните суперрафтове от предишни години, заринати с агнешко от Нова Зеландия и Чили, с яйца от щастливи и нещастни кокошки, с козунаци всякакви, вкл. Позавехнали, от къде ли не.)

"Ще успеят ли от агенцията по храните да довършат в срок  кампанията за ваксиниране на  животните срещу болестта син език, след като трябва да бъдат покрити минимум 1,5 млн. овце и поне  600 000 говеда?", питат агенцията, пак нервно, от всички посоки (и медии, и стопани) след миналогодишния мор от син език на добитък и щетите за милиони.                                                  

Това – за допинга, свинете, Великден и синия език - е само дребна месечна извадка от казуси в държавата, чието решение изцяло или частично се чака от една институция в националната администрация, наречена Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ). По статут - вторичен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което в превод значи: фиктивно еманципирано, изнесено звено на министерство. Без адекватна на функциите си бюджетна осигуреност, без право на капиталови разходи, без самостоятелни права, както за правене на дългосрочни политики, така и за оперативни "пожарни" действия - примерно при усложнени епизоотични обстановки на територията на страната. Или при не дай боже масово натравяне с  влезли в търговски оборот заразени или развалени суровини и продукти. Или при търговски бум със странен илач, лекуващ всичко, продаван само през интернет от анонимници,  оказал се след време груба шарлатания.            

Нашата отговорност за контрола на храните по цялата верига – от фермата до вилицата, контролен модел, контролен модел който е и строго европейско изискване - е огромна, обясняват експертите на всички нива в БАБХ.

Гарантирането на такъв контрол е въпрос на опазването на здравето на хората, а опазването на здравето на гражданите на всяка страна е национален приоритет, въпрос и на националната сигурност, вдигат летвата от Брюксел, от законодателния тръст на ЕС –  еврокомисията, европарламента и Съвета на Европа.

След всички тези купища искания, изисквания и очаквания от институцията с абревиатура БАБХ няма как всеки повечко мислещ и информиран български гражданин и потребител да не си зададе елементарен въпрос: "В състояние ли е тази толкова "второстепенна" БАБХ да работи така, както трябва да работи, има ли тя съответните  капацитет и осигуреност?" Отговорът е, че за да може тази видимо необходима и първостепенна по значимост структура да работи пълноценно, са й нужни сериозна сила, права, пълномощия, самостоятелност, финансова осигуреност, възможност за привличане на кадри, свобода за самостоятелни оперативни решения, съответно за прегрупиране и пренасочване на средства където и когато е необходимо.

Трябва й подходящ инструментариум (най-малкото съвременни лабораторни комплекси и информационни системи), съвременна мобилност и т.н., и т.н. Трябват й нови и адекватни на европейските вътрешни структури, способни да правят и изпълняват дългосрочните стратегии за пълноценно и ефективно функциониране на агенцията, за превенция на риска.

Обезателно трябва и държавно гарантиран "бедствен" финансов фонд – гарантирана възможност за светкавична реакция при кризи. Да речем, при ветеринарни епидемии от рода на миналогодишните,  аргументират се експертите от агенцията и уточняват: ако имаше такъв фонд и нямаше бавене, през 2014-а нямаше да изпуснем синия език в такъв ужасяващ мащаб.

Но вместо да може да работи и да се разгръща динамично, да гарантира все по-надеждно безопасността и качеството на онова, което консумираме и даваме на децата си ежедневно, Българската агенция по безопасност на храните се оказва притисната да оцелява трудно.

Принудена да се съобразява дори с новоокастрен фонд заплати и да съкращава кадри (между 13 и 20%). Да проси от държавата пари даже за изплащане на обезщетенията на уволнените. При положение, че тя самата постоянно генерира приходи (от глоби, други санкции и такси), които по правилник отиват директно в държавния бюджетна мига. Принудена още да прави куп нежелани (в разрез със стратегическите си цели и мисия) преструктурирания, ликвидации и сливания на центрове, институти и дирекции. Вместо да създава така необходимата й нова евромрежа от модерни, експресни и референтни лаборатории, тя трябва по спешност да реже изследователски екипи и възможности за експертиза.                                                                                                  

В цялата тази доста неприятна БАБХ-ситуация обаче има и нещо добро и то е законът. Защото нито една съществена и структурна промяна в агенцията не може да се случи без промени в закона, в случая в Закона за БАБХ, без ангажиране и произнасяне на парламента. Т.е.налице е поводът законотворците да сложат на дневен ред определено невторостепенната тема "Агенция за безопасност на храните" и да преосмислят вярно и нейния статут, и правомощия, и отговорности, и държавно позициониране. Не само (но дори и само) заради вече цитираната норма в политиката на ЕС, че: отговорността за безопасността на храните във всяка страна - член, е въпрос на националната сигурност, но и на общностната сигурност, на сигурността на Европа без граници.   

Ако нашите нормотворци и изпълнителна власт приемат и осъзнават вярно по европейски отговорностите и задачите на националната агенция по безопасност на храните, няма как тази агенция да продължи да стои загърбена от държавата там, където се оказва днес (или пък е сложена вчера): равнена примерно с Агенцията по градушките, с тази за лозите или с друга една - по хазарта.

Целият брой на вестник "Животът днес" може да видите тук.